Топли устни,
очи закачливи
и ръце – криле на птица.
В усмивката сякаш си скрила
копнежа по обич истинска.
Тръпнеш, когато мечтаеш
да целунеш очите любими,
огън по тялото ти преминава
от желание да те погали.
Две ръце силни и страстни
да отнемат дъха ти пресечен.
Много топло, много ласкаво
да ти влеят живителна нежност.
Да засияеш сама като слънце,
сърцето ти да запее.
Колко е дълго това чакане.
Къде е той... къде е...
© Генка All rights reserved.
Не съм те забравила, мило момиче!
За споделената копнежна усмивка, благодаря!
Обичам да те чета и много пъти съм идвала при теб, въпреки че не съм оставяла знаци.
Прегръщам те, с обич!