Изпълнена с копнеж е синевата,
мечтая да съм с теб и да летим.
Да бъда облак бял, а ти пък вятър,
волни тишината ний да прекосим.
И с всяка мисъл свят да ти рисувам,
магичен и за двама сътворен.
В магията на пръстите ми скрита,
да превърна всеки миг в неповторим.
Да бъда нежност бяла и звездата,
изгряла с обич в твоите очи
и луна да бъда, а ти по моята пътека
устремен към мене да вървиш.
© Здравка Бонева All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
