Nov 29, 2007, 8:50 PM

Копнеж за любов

  Poetry » Love
1.1K 0 1

Лъжеш ли ме ти любими?
Не вярваш явно на мойте думи,
а аз живях за това помежду ни.
Съдбата е така жестока,
когато започне нещо хубаво в живота
и усетиш, че докосваш любовта,
за един миг виждаш колко далеч е тя.
Няма кой да обясни,
защо пак някой душата ти рани,
и защо сърцето до смърт боли?
Красивите мигове омайни,
и чувствата прелестни безкрайни
са били просто лъжи.
Душата трябва да свиква
да бяга далеч,
почне ли да обиква.
Може би ще дойде моето време,
аз ще обичам и мен ще обичат,
сърцата във вярност ще се вричат
и едно към друго те ще тичат.
Душите в едно ще се слеят,
в истина и щастие ще живеят.
Има надежда, тя е някъде в мен,
стои там, и се моли за светли дни.
И дори сега да боли,
реалност ще станат тези мечти.
Някой ден...
 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анита РаНгелОва All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...