Копнеж за смърт
Поредният крах на душата и пореден измъчен фасон,
поредната болка позната, без пореден унисон...
И пак се преплита езикът, думи снове ли, снове,
блудкава кръв взе да блика от изподрани, протрити нозе.
Той вървеше наведен, с тояга подпираше тънка снага,
от гняв нещо във ляво го свиваше, умело прикриваше свойта тъга.
В миг пореден „човекът” заплака, крещеше, проклинаше тази съдба,
дето сам го остави да скита, да скита и да мрази света.
- Всичко отне ми, всичко ми взе! Не искам дори да живея!
Загубих любима, загубих деца, а от туй що по-ценно има?
Всичко ми взе, Боже, за смърт аз копнея! ...