Копнеж за смърт
Копнеж за смърт
Поредният крах на душата и пореден измъчен фасон,
поредната болка позната, без пореден унисон...
И пак се преплита езикът, думи снове ли, снове,
блудкава кръв взе да блика от изподрани, протрити нозе.
Той вървеше наведен, с тояга подпираше тънка снага,
от гняв нещо във ляво го свиваше, умело прикриваше свойта тъга.
В миг пореден „човекът” заплака, крещеше, проклинаше тази съдба,
дето сам го остави да скита, да скита и да мрази света.
- Всичко отне ми, всичко ми взе! Не искам дори да живея!
Загубих любима, загубих деца, а от туй що по-ценно има?
Всичко ми взе, Боже, за смърт аз копнея!
Вземи ме при себе си, заведи ме при нея!
Последният крах на душата и последен измъчен фасон,
последната болка позната и първият унисон...
Затвори очите, заплака, усмивка изписа старо лице,
там нейде, някъде в мрака, жена подаваше своите ръце.
И последният крах на душата бе първият лъч топлина,
който „човекът” изпита, сгушил деца и жена.
© Опс All rights reserved.
