Копнежа на душата

Jun 1, 2007, 11:52 PM

Poetry

670 0 1

От раждането на света тя копнее
да прегърне любовта, вселената безбрежна,
с отронени венчета лотосът не тлее,
с божествен глас в съня и арфа пее!
Душата - струна нежна,
побрала цялата космична одисея,
разстила дихание и сътворява епопея.

"Смъртта дарява я с нов живот,
премахва прагът на необятността,
предава светлина от мистичният кивот
и с отворени обятия тя прегръща невинността.

Мечът на съдбата посреща я в нощта
превръща живота в миг лунна светлина,
но толкова разтърсваща силата на
ЛЮБОВТА,
олицетворение неземно на космична тишина,
събира Ин и Ян в съюз на себе си сега.

На пристан, осеян от мечти,
духът я гледа от небесни висини
и ето, невидима ръка превежда ги през лоното на рая
и като сливаща се капка покой в безкрая
с несекващ дъх,
с полъх нежен,
Бог полага две галактики в едно кресло
и със силата си неустоима слива ги в едно!

ИНТИ

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Sirius (Пламен Йовчев)

2007-06-18T16:26:03+03:00

Без думи...
но със ДУМИ...
сътвори МИГА...
и времето спри...
Красотата е цвят...
но безцветен...
а пътя е ВЕЧЕН