Копнежност...
Копнежност...
Мечтая моя път копнежен
при теб, очакваща, да спре
в очите искрен, в сърцето нежен,
готов душата ти да разбере.
И плаче ли, без лек да я спаси
в душата твоя, желанието мое
в стремеж спонтанен потърси,
с копнежност нощна ти ме спри
и безпризорно скитащите думи
в нестоплените хладни нощи
на мене само ти ги посвети.
Сюжетите, най-приказните,
несподелени от моите очи,
със полед плах да не крадеш.
Вземи от пламъка духовен,
от сърце преляло топлина,
от молитвата копнежност,
от песен недопята - любовта.
ЕТ МАЧИБО - 2008 г
© ЕТ МАЧИБО ЕДИНАКА All rights reserved.
