Jun 30, 2011, 10:52 AM

Корабен Свят

  Poetry
599 0 6

 

Корабен Свят

 

Добро утро, Ден!

Благодаря ти, че Светът е в сърцето ми...

Съхранен.

Благодаря ти, че виждам лицето ти;

че има звезди във фонтаните

и пръски рисуват с вятъра бели морета...

 

Добро утро, Ден...

Усмихни корабчето! То е в мойто пристанище.

Без спусната котва.

Отвързано.

Чака надежда за своето Утре...

Изпрати му вятъра, Ден...

да помилва душата му,

да изправи платната му...

Аз имам надежда.

За мен - Светът е пристанище.

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Маринова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...