Корабокрушенецът
През нощта е доплувал до левия бряг на ръката ми,
като рошава риба, която се мисли за гарван.
Диша с бавни, огромни очи. И издишва брадата му
черна сол. И парчета от мрежи, в които не вярвам.
Тази нощ е препил със море и мечтае за суша.
И расте върху мен като кула на пясъчен замък.
Аз превързвам страха му с едно водорасло. И слушам
как гласът му бучи като прилив. Потъвам в гласа му.
И се пълня с харпуни и йод, и черупки от мисли.
И се пълня с кентаври и мъртви моряци, и ром.
И от сенки на гларуси цялата ставам петниста,
а гръбнакът на сушата вече не става за дом.
„Няма въздух на сушата” – казвам му. – Той си събува
изгорялата кожа, завива ме с нея и кима.
И се хвърляме двамата, само по вежди, да плуваме.
Сутринта ще изхвърли морето трупа на единия.
© Елица Мавродинова All rights reserved.
