Корабокрушенецът
През нощта е доплувал до левия бряг на ръката ми,
като рошава риба, която се мисли за гарван.
Диша с бавни, огромни очи. И издишва брадата му
черна сол. И парчета от мрежи, в които не вярвам.
Тази нощ е препил със море и мечтае за суша.
И расте върху мен като кула на пясъчен замък.
Аз превързвам страха му с едно водорасло. И слушам
как гласът му бучи като прилив. Потъвам в гласа му.
И се пълня с харпуни и йод, и черупки от мисли.
И се пълня с кентаври и мъртви моряци, и ром.
И от сенки на гларуси цялата ставам петниста,
а гръбнакът на сушата вече не става за дом.
„Няма въздух на сушата” – казвам му. – Той си събува
изгорялата кожа, завива ме с нея и кима.
И се хвърляме двамата, само по вежди, да плуваме.
Сутринта ще изхвърли морето трупа на единия.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Мавродинова Всички права запазени
