alisa_wonderland (Елица Мавродинова)
132 234
30.11.2010 г., 23:06 ч.

Корабокрушенецът 

  Поезия » Друга
2987 4 38


 

През нощта е доплувал до левия бряг на ръката ми,

като рошава риба, която се мисли за гарван.

Диша с бавни, огромни очи. И издишва брадата му

черна сол. И парчета от мрежи, в които не вярвам.

 

Тази нощ е препил със море и мечтае за суша.

И расте върху мен като кула на пясъчен замък.

Аз превързвам страха му с едно водорасло. И слушам

как гласът му бучи като прилив. Потъвам в гласа му.

 

И се пълня с харпуни и йод, и черупки от мисли.

И се пълня с кентаври и мъртви моряци, и ром.

И от сенки на гларуси цялата ставам петниста,

а гръбнакът на сушата вече не става за дом.

 

„Няма въздух на сушата” – казвам му. – Той си събува

изгорялата кожа, завива ме с нея и кима.

И се хвърляме двамата, само по вежди, да плуваме.

 

Сутринта ще изхвърли морето трупа на единия. 

 

 

 

 

© Елица Мавродинова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??