Корабокрушение
Първите пробойни се появиха внезапно –
Нямаше нито буря, нито високи вълни.
Но едни малки струйки предвещаваха,
Че нещо страшно тепърва предстои.
Кога паниката обхвана екипажа,
Кога се разхвърчаха пояси и сълзи,
Кога се килна корпусът наляво –
Така и никой на борда не разбра.
Сега корабът е празен и сломен.
Водата своите права предявява.
Океанът присъдата си произнесе:
Този кораб завинаги тук остава.
Имаше малки пробойни, имаше сигнали.
Имаше знамения от почернелите небеса.
Но можеше ли капитанът нещо да направи?
Когато съдбата е в ръцете на могъщия океан.
Аз съм капитан на потъващ кораб –
Самотна сянка на килнатия мостик.
Някои избягаха, други се предадоха.
Но аз избрах да остана тук докрай.
Защото вълните не са никак страшни.
Защото акулите са мои стари проятели.
Защото всеки капитан и всеки кораб
Принадлежат по рождение на океана.
© Ваня Накова All rights reserved.
