Корида
Сърцето е препускаща корида.
На пътя ù - разбягващи се мисли.
Случайна среща, спяща какавида,
протяга се и се превръща в птица.
Пеперудена птица, която
излита като ураганен сън
във нищото.
Остава драскотина, като брошка,
закичена на бялото в очите ти.
Една голяма доза
мисли после,
на екс преглътнати, пиянски,
среднощното прибиране към себе си,
и всичко продължава.
Пак сме същите.
И все пак, искам да те срещна.
Защото някак си,
до лудост босонога,
пристъпвам по арената
на мислите ти.
Насред
освирепяло стадо бикове.
И съм облечена в червено.
Цялата.
~Endless~
