Dec 4, 2019, 2:37 PM

Коридор

  Poetry » Other
858 0 0

Животът ни е тъмен коридор,

една необозрима и потайна

възможна истина, която, няма спор,

не би успял човекът да обхване

със тези свои сетива, дори.

(Дали Фортуна няма да успее?)

Но ти го потърси и намери

забравения коридор на име „време“;

на тоя „темпорален хоризонт“,

но както и на тебе ти приляга.

Животът ни е тъмен коридор.

Недей стоя завинаги на прага!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Вучев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...