Кошерът
Кошер ми даде, Господи,
а аз - все към трЪвната гледам.
Сигурно за добро си го мислил -
награда, дето съм била предана.
Аз вече не съм такава, Господи.
В ума ми - кроежи за бягство.
Може времето да е виновно
... или синият мирис на сняг...
Това не е моят глас, Господи,
с който сега ти говоря.
Аз забравих,
но ти помниш звука му.
(още отпреди да ме окошарùш...
И откогато при мен идваха
звукът и миризмата на мрака,
но не и преди ти да заспиш).
Имал си промисъл сигурно, Господи,
без дом да не съм
и да бъда спокойна и пълна.
Само едно не си предвидил -
далеч от кошера
да сложиш дървото с трЪвната.
Моят смях сред листата ме вика, Господи.
Спомня ме...
А аз името си изричам,
като най-тъжната дума...
Моля те, отмени си наградата.
Не е за мен...
Аз съм пчелата-подрумник.
© Маргарита Василева All rights reserved.
