tanq_mezeva (Таня Мезева)
1588 21258
Apr 7, 2008, 3:54 PM

Кошмар 

  Poetry » Phylosophy
1134 0 33
Кошмарен сън,
с известие за смърт.
Беше страшно.
Този път за мама.
Там бях малка,
плаха и сама.
Затова на нея
първо аз го казах.

А тя спокойна
се усмихна във нощта.
Взе ръката ми
и в стаята въведе.
"Там, дъще, е, в шкафа,
моята бохча,
за пътя ми, последен,
към баща ти.

Не се страхувай!
Това си е съдба!
Петдесет години
зло с добро делихме.
Не може никой,
даже и смъртта,
връзката кармична
да изтрие."

Събудих се,
по-силна от преди,
приела бях аз,
избора ти мъдър.
Но, моля ти се мамо,
живота  избери,
че Божи дар е той,
а ти за мен... светица!



© Таня Мезева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??