Косите ти с немирни пръсти
пак разпръсквам жадно аз.
Очите ти звезди са същи
изгряващи във нощен час.
Косите ти със лекота
погалват дланите изкусни.
Усетил нежна мекота
във транс целувам сочни устни.
Косите ти разрошвам лудо
и твоя смях звучи красиво.
Необяснимо, като чудо,
нослета търкат се щастливо.
Косите ти повдигам с шепи,
ухаят те на пролетта.
Да бъда влюбен само в тебе,
това го иска любовта.
© Асенчо Грудев All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
