Навярно самотата му ще вие
с очи в небето, търсейки те там.
Звезда си, сред безброй ще те открие!
Сърцето ти за светлото е храм.
Под дрехата ти- звездни водопади,
душата ти от слънце по- блести,
скъп спомен непокътнат още пази-
целувката на пръсти и коси.
Космичната любов ти стана карма.
И времето не може да я спре.
Ранени щом нозете те предават,
ти дават птици своите криле... ...