Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
Aug 14, 2010, 11:46 AM

Космичната любов (на Рия) 

  Poetry » Love
861 0 14

Навярно самотата му ще вие
с очи в небето, търсейки те там.
Звезда си, сред безброй ще те открие!
Сърцето ти за светлото е храм.


Под дрехата ти- звездни водопади,
душата ти от слънце по- блести,
скъп спомен непокътнат още пази-
целувката на пръсти и коси.


Космичната любов ти стана карма.
И времето не може да я спре.
Ранени щом нозете те предават,
ти дават птици своите криле...


Във обич безначална и безкрайна,
във вярност до последния си миг
прашинка да получиш не очакваш,
ти бе и си остана еретик.


Когато и последната частица
в часовника от пясък изтече,
скочи в небитието като птица,
дланта му ще е гънка от небе...

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??