Как се сеят пролет бомби,
запомни това, сърце,
от страха поникват зомби,
съвестта да ги бере!
Без крачета ще проходи
друг път малкото дете,
че играчките-народи
ако ще да му дадеш!
Дай му цялата ни топка -
футбол, суша и вода,
то с компютъра ще припка
да се жени по света!
Косово поле проклето,
орех наш, ти, костелив...
Чупят те със самолети,
ти излизаш пък червив!
Как ли гледа ни Луната,
може вече като щат
да си мисли - "Ей, инати!
Паднах аз, а те не щат!"
Нищо, че така ни брулят,
Косово не е кокос!
Вкисва млякото през юли,
а кръвта - по людокос!
"Победителя не съдят!" -
той осъжда се сам и
Бог да пази самосъда
на престъпника! Амин!
© Даниела Тодорова All rights reserved.