Котенце
Котенце си
мъничко,
но дращиш вече.
И галиш се,
и хапеш.
Засрамена изглеждаш
ми понякога.
А след малко
смееш ми се,
че те гледам.
Не може ли бе,
слънце?
Нищо друго интересно
аз не виждам.
Колегата във огледалото е,
вън - пейзажът
градски.
Вече по-напред
ще сядам,
та повечко
да си те зяпам. :)
И няма да те заговарям
в е ч е.
Твой ред да бъде
да се чудиш що.
Ти си мойто марсианче,
със опашчицата
самурайска.
Със светлите очи
и фейса
тъй необичаен.
(по-хубави съм виждал,
знаеш.
Не се обиждай -
сладка си ми
с а м о т и! :)
Перфектните -
да ходят
да се ши*ат)
Но нека продължим
към нежното
вратленце.
(Слабичко
си ми, детенце)
Ръчичките,
които знаят
да се хващат
за където трябва :)
При завой и рязко спиране,
момиче :)
Слабичката фигурка.
(как искам ей сега
да си я гушна...)
Дупенцето сладко
също не убягва.
(не ме лъжат, знаеш,
очите ми сини)
Крачетата малки -
за край
на творбата.
И поздрав заслужават
на моето сладурче
авторите! :)
Да!
© Тони Бортолаци All rights reserved.
