Mar 25, 2024, 6:35 AM

Котва в свобода

  Poetry
570 2 0

Пусни котва в свобода

барут събуден в клечка, угар в цървул пепелник

отърсена от души - черупки и водорасли

свещ без светлини запали

за да ме намериш, да забравя

 

течността зелена в бутилка разклати

преди да сипеш в чашата от празник

бутилка на дух без капачка

снегът последен, инфинитив 

мотив от грешното отплава, вестник, корабче.. играчка

 

пусни котва в свобода

тамян да е угодно

безцветен, топъл восък

морски фар от хорската мъгла

спуска речи, никотин за неизползван мозък

 

Робин Худ - крадец на време, не в гори, но в дълбини

умният, лудият и простакът той цени

загасен все пак дими

сам сред хора - самотен между тях на рента 

русалка руса, опашката зелена - мента

 

пусни котва в свобода

отърсена от съдби и възли на въже

мъртво, лютиво, сладко течение

със всичките монотонни мисли на мъгли

облаци във дълбини ще ви въвлече

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Stew Carrey All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...