Ковач
Живял накрай едно село ковач изкусен,
прославен майстор на чук и наковалня.
Орач отруден и селянин намусен,
каруцари, били при него на чакалня.
Решил бе той от меч звезда да изкове,
в деня да свети, нощем да блести.
Край нея да минават пътници, царе
и да разказват в своите страни.
От сутрин рано въртял препóтен чука
над меча боен от кървави войни.
Звезда направил и сложил над улука,
приседнал морен, зачакал да блести.
А тя не светела, небето затъмнила
и стенели от нея тъжни гласове.
Той сам разбрал, от мрачна, лоша сила,
добро не става, светлина не се кове.
© Хари Спасов All rights reserved.
