Sep 24, 2017, 10:06 PM

Ковач 

  Poetry » Other
347 1 7

                                    

 

       Живял накрай едно село ковач изкусен,

       прославен майстор на чук и наковалня.

       Орач отруден и селянин намусен,

       каруцари, били при него на чакалня.

 

       Решил бе той от меч звезда да изкове,

       в деня да свети, нощем да блести.

       Край нея да минават пътници, царе

       и да разказват в своите страни.

 

       От сутрин рано въртял препóтен чука

       над меча боен от кървави войни.

       Звезда направил и сложил над улука,

       приседнал морен, зачакал да блести.

 

       А тя не светела, небето затъмнила

       и стенели от нея тъжни гласове.

       Той сам разбрал, от мрачна, лоша сила,

       добро не става, светлина не се кове.

© Хари Спасов All rights reserved.

Author has locked rating.
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??