Ковач
Живял накрай едно село ковач изкусен,
прославен майстор на чук и наковалня.
Орач отруден и селянин намусен,
каруцари, били при него на чакалня.
Решил бе той от меч звезда да изкове,
в деня да свети, нощем да блести.
Край нея да минават пътници, царе
и да разказват в своите страни.
От сутрин рано въртял препóтен чука
над меча боен от кървави войни.
Звезда направил и сложил над улука,
приседнал морен, зачакал да блести.
А тя не светела, небето затъмнила
и стенели от нея тъжни гласове.
Той сам разбрал, от мрачна, лоша сила,
добро не става, светлина не се кове.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Хари Спасов Всички права запазени
