Коварно красив, невидим за хора,
чийто ум е поробен и глух,
нежен до болка, непознаващ умора,
пъстър и смайващ пролетен дух.
Влял се в кръвта ми покорна,
изтръгнал от мен сивота, грозота,
влязъл под кожата моя духовна,
изсмукал от мен самота, празнота.
Впиваш се в мен, открил своето тяло,
знаеш, че аз съм твоята плът,
смътно красиво в мене узряло,
о, плод на моя живот, о, плод на моята смърт.
© Зъ All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
