Коварно красив, невидим за хора,
чийто ум е поробен и глух,
нежен до болка, непознаващ умора,
пъстър и смайващ пролетен дух.
Влял се в кръвта ми покорна,
изтръгнал от мен сивота, грозота,
влязъл под кожата моя духовна,
изсмукал от мен самота, празнота.
Впиваш се в мен, открил своето тяло,
знаеш, че аз съм твоята плът,
смътно красиво в мене узряло,
о, плод на моя живот, о, плод на моята смърт.
© Зъ All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
