Jun 9, 2005, 7:22 AM

Ковчежето на духа /On Line с Cefule/

  Poetry
1.2K 0 5
- Ако можех да събирам мигове.
Пропилени мигове, в които няма обич.
Пропилени мигове, в които те няма.
Пропилени мигове, в които ме няма край теб.
Ако можех да събирам мигове
в касичка ... ако можех да ги събирам,
като малко дете ръждиви грошове. Да ги събирам,
като стар скъперник. Да ги събирам ...
Дори да бях сложил в касичката всичко останало,
пак, пак нямаше да ми стигнат.
Пак нямаше да ми стигнат за теб
всичките ми пропилени мигове...

- Ако можех да раздавам мигове.
Сътворени мигове, изпълени с обич.
Сътворени мигове, в които те има.
Сътворени мигове, в които съм до теб.
Мигове, творени в ръката на дете -
касичката щеше да е пълна. Ако можех
да сътворявам мигове ... щях да ги раздавам.
Един единствен само да остане
стига, за да направим очакването живо -
монета златна ... хвърлена назад...
Ако можех да раздавам сътворени мигове
във нямането – щях да се науча
да имам всичко за което съм мечтала ...
И разорявайки се ... щях да те печеля!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йоанна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...