В малката долчинка,
сред храсти и цветя,
живееше дружинка
от мили същества.
Дребна кат’ прашинка
там мравка се яви.
Над нея по глогинка
бръмбарче пълзи.
Горската картинка
допълваше сега
една красива чинка.
Певица, без шега!
А в горската градинка
блести като звезда
жълтата латинка-
красавица-мечта.
Летяща животинка
се скрила под цвета,
червената гърбинка
издава я. Коя е тя?
© Snejana Nankova All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
