Живеейки във кожата на вълци,

оглозгали до кокала душата,

забиват кръвожадно острите си 

зъби, изтръгват вярата в сърцата.

Така въздигат егото смолисто.

Поливат хищно своя абанос.

Събудили в празните си стаи сатана,

дебнат плячката си посред нощ.

А жертви всякакви, различни...

Жени, деца и стари хора...

Облечени във своите надежди,

съблечени от ярост и поквара.

Пази ни Боже мили, милосърдни!

Прати Архангели добри!

И нека седмо чудо да настане...

Любов възкръсваща, крадеца на души да прероди!