ЦвететоБ (Цветето Б.) ЦвететоБ (Цветето Б.)
38 175
May 23, 2019, 3:41 PM

Крадци на души

435 2 1

Живеейки във кожата на вълци,

оглозгали до кокала душата,

забиват кръвожадно острите си 

зъби, изтръгват вярата в сърцата.

 

Така въздигат егото смолисто.

Поливат хищно своя абанос.

Събудили в празните си стаи сатана,

дебнат плячката си посред нощ.

 

А жертви всякакви, различни...

Жени, деца и стари хора...

Облечени във своите надежди,

съблечени от ярост и поквара.

 

Пази ни Боже мили, милосърдни!

Прати Архангели добри!

И нека седмо чудо да настане...

 

Любов възкръсваща, крадеца на души да прероди!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цветето Б. All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0