Крадци на души
Живеейки във кожата на вълци,
оглозгали до кокала душата,
забиват кръвожадно острите си
зъби, изтръгват вярата в сърцата.
Така въздигат егото смолисто.
Поливат хищно своя абанос.
Събудили в празните си стаи сатана,
дебнат плячката си посред нощ.
А жертви всякакви, различни...
Жени, деца и стари хора...
Облечени във своите надежди,
съблечени от ярост и поквара.
Пази ни Боже мили, милосърдни!
Прати Архангели добри!
И нека седмо чудо да настане...
Любов възкръсваща, крадеца на души да прероди!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цветето Б. Всички права запазени
