Mar 12, 2014, 12:47 AM

Крадци на обич

  Poetry » Love
774 0 4


Крадци на обич сме със тебе двама,
престъпници по светския закон -
задигнем миг в житейската си драма
и после го профукваме до стон...

Живеем ден за ден в страха от самотата
и с чувствата – белязани пари,
купуваме мечти красиви от съдбата -
лежим присъди от по сто вини.

Живеем във Морфеевия замък,
затворници сме във реалността...
Със устни леем философски камък,
даряващ сладка орис - младостта...

Крадци на обич сме със тебе двама,
а Господ е вселенски полицай,
ако животът не е някаква измама –
богати сме - в един човешки рай.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Михаил Цветански All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...