Крадецо на мигове, подари ми един -
най-копнежен, до цялост разлистен,
жаден, искащ, отдаден свой миг,
но реален в света ни измислен.
Знам, ловуваш със шепоти, хайде ела
и вплети ме в химерни импулси.
Да разплискаме луда вселенска нега.
От ефира лек дръзко да вкусим.
После скрий ме грижливо на гънка в дланта
и гравирай мига с мойто име.
А отсъмне ли в сиво за теб утринта,
пак от спомена-миг възкреси ме.
© Жанет Велкова All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
