Крадецо на мигове, подари ми един -
най-копнежен, до цялост разлистен,
жаден, искащ, отдаден свой миг,
но реален в света ни измислен.
Знам, ловуваш със шепоти, хайде ела
и вплети ме в химерни импулси.
Да разплискаме луда вселенска нега.
От ефира лек дръзко да вкусим.
После скрий ме грижливо на гънка в дланта
и гравирай мига с мойто име.
А отсъмне ли в сиво за теб утринта,
пак от спомена-миг възкреси ме.
© Жанет Велкова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
