Крадецо на мигове, подари ми един -
най-копнежен, до цялост разлистен,
жаден, искащ, отдаден свой миг,
но реален в света ни измислен.
Знам, ловуваш със шепоти, хайде ела
и вплети ме в химерни импулси.
Да разплискаме луда вселенска нега.
От ефира лек дръзко да вкусим.
После скрий ме грижливо на гънка в дланта
и гравирай мига с мойто име.
А отсъмне ли в сиво за теб утринта,
пак от спомена-миг възкреси ме.