Aug 14, 2022, 1:51 PM

Крадецът на сънища

  Poetry » Other
720 0 0

Имало навремето едно момче,
обичало сън да краде от богове
и го продавало за лев и петдесе'.

 

Мръсни фрагменти
от сънища повредени;
с вкус на дъждовни води
и безсмъртни, кални съдби.

 

Закупувате си сънища за щастие
и сърцето започва лудо да бие;
а по-късно, когато се будите вие,
чувствате целомъдрие висше.

 

Чисто е в душата,
но студено.

Неудобна ви е любовта,

макар и неизбежна.

 

И знаете, че да си смъртен,
означава да си топъл, че и грешен;
с всички сълзи горещи
и смехове, плашещо човешки.
 

Но богове все още не сте,

а само едно старо, в кожа облечено, его.

И животът е твърде кратък,

за да го прекарвате в сън вечно.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вая ВИ All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...