Когато любовта не си отиде,
когато призраци шепнат в тишината,
когато някой близък си замине,
лесно ли ще се предадеш на тъмнината?

Когато със сълзи  изкрещят ти: "Нарани  ме!",
безмълвно ли ще затвориш зад себе си вратата?
Когато молят те на колене: "Прости ми!",
ще се върнеш ли или ще се предадеш на суетата?

А дали ще се усмихнеш,
ако някой те прегърне?
Ако искрено погледне те в очите
и с топли ласки те обгърне?

Не... ти не можеш да обичаш...

Извиках: "Нарани ме!"
Ти затвори ми вратата.
Молех те: "Прости ми!"
А ти предаде се на суетата.

И не, ти не се усмихна,
когато претръпнала те аз прегърнах.
И нищо не прочетох в погледа ти,
когато с топли ласки те обгърнах.

Ти не можа да ме намериш
под купчината лъжи, изречени в твоя чест.
И от своята любов егоистична ме сега разделяш,
обичах ти, но ти не оцени и този жест!