Краен срок
Той имаше по няколко лица
и краен срок за всяко безразличие.
Децата му... не са му и деца,
жените му са луди многоточия.
Глупакът – заприличал на глупак,
с осанка извисена, като Господ.
Богат, а заприличал на просяк,
с два ката дрехи и един изпросен.
Приспиваше се с чаша водка... с лед,
усмивката – комически застинала.
“... На майка ви...” – в наплюнчен словоред
редеше, докато не свърне зимата.
А погледът орлов кълвеше сребърен
обков в стената с плачеща икона.
Захлипа късо, ирисите гаснеха
по ни веднъж празнуваната Коледа.
Отсече този миг... като палач,
размахвайки ръце да гони призраци.
Навън - декември, сняг и суета,
и весел глъч по коледните улици.
Оттук-нататък... както до сега,
усмивката извеза на лицето си.
Бе малко блед, с каскета настрана
прикриваше от всеки мирогледа си.
Той имаше по няколко лица,
но вътрешно оглозган бе... до кости.
Зави срещу луната... като скот.
Дошло бе време да се срещне с Господ.
© Кремена Стоева All rights reserved.
