Край!
Е, това е вече краят.
Твърде болка изтърпях.
Твърде вече аз прощавах.
Вече да понасям ще е грях!
Мразя всичко, що съм дала.
Мразя даже мисълта,
че аз теб съм пожелала
Мразя за това деня...
Искам да не те познавам.
Искам да изчезнеш веч.
Искам да се махнеш бързо
от живота ми!(грабеж!)
Ти ще спреш да ме ограбваш!
Не ще те вече аз търпя.
Няма аз да ти прощавам
и да вярвам на слова.
Край! Омръзна ми! Върви си!
Изчезни вовеки! Вече край!
Друга ти мъчи и чакай...
Някой ден ще дойде моят рай!
Ще дойде моят час, когато
с посърнало лице,
ти ще страдаш и ще плачеш
за някое студено с теб сърце.
Ще се каеш! Да, ще страдаш!
Може да не е за мен!
И за друга някоя да не е ...
Ще се каеш някой ден!
Ще останеш сам във тишината
и дано да помниш ти добре
как те молих. Как словата:
“Нека има мир!” звучат ти? (зле?!)
И те карат да се молиш
пак да ти ги изрека...
Няма да помогне никой
в твойта жалка самота.
Сам-самичък ще останеш.
И приятелството ми отхвърлено
искам ти да си припомниш,
как бе то захвърлено.
Мразя те- добре да знаеш.
Вече го заслужи ти изцяло.
Нека друг да ти прощава
всичко да е черно-бяло!
Няма аз да ти помогна.
Да простя!? На тебе?! Забрави!
Няма да съм вече сродна
душа, зовяща... Остави!
Сега се радвай! Да, ликувай!
Но ще дойде моят час,
когато ще оплакваш тебе,
а щастлива ще съм аз!
СБОГОМ! Време е да тръгвам!
Теб оставям зад гърба.
Как могла съм толкоз дълго
да се взирам от ръба?!
И да чакам да ме бутнеш...
Махай се! Сега! Върви!
Аз напускам. Всичко ти оставям.
Всичко лошо ти го запази!
Мен сега ще ми олекне,
ще оставя тоз товар.
В миналото ще остане
този истински кошмар.
Ти това си – сън ужасен,
труден да се заличи.
Но сега те превъзмогнах.
СБОГОМ! Ти си поплачи...
Твърде болка изтърпях.
Твърде вече аз прощавах.
Вече да понасям ще е грях!
Мразя всичко, що съм дала.
Мразя даже мисълта,
че аз теб съм пожелала
Мразя за това деня...
Искам да не те познавам.
Искам да изчезнеш веч.
Искам да се махнеш бързо
от живота ми!(грабеж!)
Ти ще спреш да ме ограбваш!
Не ще те вече аз търпя.
Няма аз да ти прощавам
и да вярвам на слова.
Край! Омръзна ми! Върви си!
Изчезни вовеки! Вече край!
Друга ти мъчи и чакай...
Някой ден ще дойде моят рай!
Ще дойде моят час, когато
с посърнало лице,
ти ще страдаш и ще плачеш
за някое студено с теб сърце.
Ще се каеш! Да, ще страдаш!
Може да не е за мен!
И за друга някоя да не е ...
Ще се каеш някой ден!
Ще останеш сам във тишината
и дано да помниш ти добре
как те молих. Как словата:
“Нека има мир!” звучат ти? (зле?!)
И те карат да се молиш
пак да ти ги изрека...
Няма да помогне никой
в твойта жалка самота.
Сам-самичък ще останеш.
И приятелството ми отхвърлено
искам ти да си припомниш,
как бе то захвърлено.
Мразя те- добре да знаеш.
Вече го заслужи ти изцяло.
Нека друг да ти прощава
всичко да е черно-бяло!
Няма аз да ти помогна.
Да простя!? На тебе?! Забрави!
Няма да съм вече сродна
душа, зовяща... Остави!
Сега се радвай! Да, ликувай!
Но ще дойде моят час,
когато ще оплакваш тебе,
а щастлива ще съм аз!
СБОГОМ! Време е да тръгвам!
Теб оставям зад гърба.
Как могла съм толкоз дълго
да се взирам от ръба?!
И да чакам да ме бутнеш...
Махай се! Сега! Върви!
Аз напускам. Всичко ти оставям.
Всичко лошо ти го запази!
Мен сега ще ми олекне,
ще оставя тоз товар.
В миналото ще остане
този истински кошмар.
Ти това си – сън ужасен,
труден да се заличи.
Но сега те превъзмогнах.
СБОГОМ! Ти си поплачи...
© Биляна All rights reserved.
