Край

Подигравай се! Мрази ме! Унижавай ме!

 Аз съм безпределно щастлива!

 Лъжи ме! Предавай ме!

 Смехът ми пак от радост ще прелива!

 Забраних си да те помня!

 Изваян от илюзии, евтин камофлаж.

 Пясъчен. Пустинен и прозрачен.

 С поглед, описващ есенен пейзаж.

 Жив, ала тъй невзрачен.

Обикновен, отчайващо посредствен,

 изненадан от внезапната искра,

 скри се и потъна в плесен,

 като умираща звезда.

Нощта пак ще сияе.

Погледът ми ще спре да блуждае.

Имам своя посока, път, по който да вървя,

нуждата, от това да съм сама!