КРАЙ МОРЕТО
Жумя. И слънцето блести в очите...
Отеква ехото на морския канон.
Притичват като зайчета вълните,
но вътре във душата ми отекват като стон...
Измъчва ме една вселенска скука,
усещам как ми изсушава мисълта...
А бил съм някога щастлив и тука.
Удави ли се във морето младостта...
Погребах тука, моите илюзии...
Надеждата ми се откъсна от брега...
Сега цъфтят еснафските ми бузи. ...