Кралицата на драмата
Във моя милост тя открива
омразата на своята душа
и с мисълта за мен заспива,
със злоба пълнейки света.
За моя милост тя шепти
какви ли не, аз знам, слова
и бясно пак сърцето й тупти,
когато сети се за мене тя.
И ето – ръкомаха, вика,
качила се на свойта сцена малка,
а допреди малко беше тиха
и ето, че във думите си става жалка.
Ах, моля, моля, вий станете,
самата тя – аплаузи за дамата
и дъх безмълвно затаете –
това е тя – Кралицата на драмата!
И пак красноречиво ме описва,
и пак невинно тя ме съди,
и майка ми добре орисва,
и иска тя да ме пропъди,
но ето мъдростта на тоя стих,
навсякъде е тя - Кралицата на драмата:
върви си спокойно с поглед тих,
защото утре нея няма я в програмата!
© Яна All rights reserved.
