Красив ум
Красив ум
Отгледах разума от малко зрънце
уютно в моята глава.
Сърдечно кърмех го със слънце-
приспан на лунна светлина.
Пробуди се готов да гледа-
отворих любознателно очи,
уши приготвих за беседа!
А той надзърта и мълчи…
От знания изглеждаше болнав,
затуй го мъчеха сълзи.
Не знаех, как да го отгледам здрав-
и тъпчех го с „доказани” лъжи.
Откъртваха емоции пласт след пласт-
следи дълбоки в моето лице.
Запълваха ги чувства, скрита страст
и трупаха се в свитото сърце.
Сърцето ми напълнено преля-
разумно сривах бентове жестоки!
Така постигнах своята мечта-
отвърнал бях красиво на живота.
Живял съм има… няма век.
Мъдрец със разум на дете,
презиращ времето узрял човек-
душата ми не иска да расте.
Със смисъла играе си на жмичка
и крие се в цъфналите клони!
Защото не робува на привички
и иска в аромата да я гони.
Метафорите капят лист по лист
над мисълта безгрижна, плаха,
… а плодовете нарисувани с молив
с криле на пеперуди полетяха!
Когато кажеш нещо със сърце
запалваш блеснали очи-
усмивка кацнала в лице
и Ум красив готов да замълчи.
* * *
Спирам да мисля-
ще получа спазъм.
Отговорете ми сега:
- Не ви ли стига зрънце разум…
укрито в планини душа!
© Борис Борисов All rights reserved.
