Красива... но мечта
Не пониква след тебе пшеница,
в черно ходи, днес - тази душа,
отлетя надалече Жар Птицата,
само в лятото - с мен беше тя!
Аз не исках фалшиви надежди,
ненавиждам Съдба на презрян,
но какво ли - така ме прекърши,
май се влюбих... или бе на Сън?
Мигар, тази Любов се поръчва?
Може би... но навярно - на Бог,
който пали вулкана, от Чувства,
предизвикващ всемирен Потоп!
Блуден грешник, почти от светия,
се превръщаш, безсилен за спор,
победен, от най - древна Магия,
срещнал верен до лудост, закон!
В миг обратно - върти се Земята,
ти проглеждаш пак - с други очи,
правила всъщност няма - Играта,
нито срок да привърши? Почти...
Че светкавица гмурна се в мрака,
гръм се вплете - в наивни Мечти,
с фосфор бял - засияха Словата:
Всичко свърши... И, моля, прости!
© Ангел Колев All rights reserved.
