Красиво е,знам
Край пътя вървеше момче с червена роза в ръката.
Отиваше, може би, на нечия девойка да я поднесе,
да се вгледа в нейните очи, да си разголи и пред нея душата.
През стъклото го съзрях - въздъхнах и някъде в неговия свят отлетях...
Той беше влюбен сега... дори да валеше, не би усетил дъжда,
весело напред вървеше и в този миг - той владееше света.
Ах, колко красиво чувство изпитваше той!
На щастието му някой да попречи? Не - нямаше кой.
Върнах се аз и, натъжена, наум се помолих.
Искаше ми се всеки от нас на това момче да прилича,
само любов да изпитва, с цветята да се слее
и дори, когато ходи, да изглежда така, сякаш тича.
© Галина Кръстева All rights reserved.
