Красиво пъстри бяха дните
Красиво пъстри бяха дните
Летяха цветни пак мечтите,
а в тях присъстваше и ти.
Красиво пъстри бяха дните,
те бяха с твоите черти.
И есента ми се усмихна
със много, много цветове,
а вятърът над мен притихна
да чуя твоето сърце.
И есенно аз бях щастлива,
докосвах синьото небе,
И тази сутрин мълчалива
превръщаше ме във дете.
За чувствата ще ти разкажа,
за силата на любовта,
за изгрева и за цветята,
които носят красота
.
Мария Мустакерска
© Maria Mustakerska All rights reserved.
