Красота
Какво е всъщност красотата,
дали когато външно тя се изразява.
Такава ли е истинската красота,
че съвършенството и в статуя се изявява.
Тя стройна е със правилни черти,
ваятел талантлив изрязал е снагата.
Детайли чудни е изваял от гранит,
но камък е и липсва и душата!
Но истинската красота,
тя всъщност от душата ни извира.
Дори и скрита във невзрачно тяло тя,
но само поглед и при нас долита.
Че истинска е и струи от вътре,
тя омагьосва те с очи и запленява.
И същността й като диамант блести,
и всяка плът от нея чара получава.
И красотата има ореол и ум и интелект,
и скромност неподправена, вродена.
Красивата душа е дар и жажда за любов,
но трябва да заслужиш за да бъде утолена.
Красивата душа е доброта,
тя с чувства силни, с благородство е дарена.
И за да вкусиш глътчица от същността,
сълзи дари й от сърцето ти изцяло споделени.
Те чистите души от вътре се привличат,
че външност някаква си що ли значи тук.
Любов и доброта със себе си сливат,
единни се представят те пред Господ на света.
© Петър Петров All rights reserved.
