Sep 4, 2020, 3:08 PM
Кратка
По-дълго е,
отколкото си мислех
зеленото око на самотата.
Наднича в недочетената книга
и смига на лирическия.
Навик.
Познава по измачкани корици
коя тирада повече обичам.
Заменя пряка реч
и удивителни,
така че епилогът да е ничий.
На чашата ми, точно по средата,
се смее и добре ме имитира,
как точно незапомненото
чакам,
но нямам сили да му се нервирам.
Мълчи и диша също като мен
и
намира друго име на душата,
готова в някой стих да се пресели,
но няма дума
като нея кратка.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Самотата е наградата на твореца, а ти си я одухотворила и тя се превръща в образ, който носи душа.
-
Разкош!
-
Истинско! Поздравления!
-
Удоволствие са стиховете ти!
-
"Зеленото око на самотата"!!!
В каква любопитна, общителна, палава, любознателна, артистична твоя поетична героиня си я превърнала, Рени! Беше удоволствие за мен да прочета?🌹💕 -
Еее, много ми хареса.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
