Кратка
По-дълго е,
отколкото си мислех
зеленото око на самотата.
Наднича в недочетената книга
и смига на лирическия.
Навик.
Познава по измачкани корици
коя тирада повече обичам.
Заменя пряка реч
и удивителни,
така че епилогът да е ничий.
На чашата ми, точно по средата,
се смее и добре ме имитира,
как точно незапомненото
чакам,
но нямам сили да му се нервирам.
Мълчи и диша също като мен
и
намира друго име на душата,
готова в някой стих да се пресели,
но няма дума
като нея кратка.
