Кратка биография на едно отсъствие
Пак към теб ме повеждат по памет сокаците криви,
но площадът сега е смълчан и нашир, и надлъж.
Само вятър бездомен, врабчета и гълъби сиви
по гранита, износен от срещи, раздели и дъжд.
Два хотела мълчат пред олтара на брачният кодекс
и липите греха ни забулват пак в облак от цвят.
По-дълбок от морета бездънни над нас беше сводът,
а животът от всички животи до днеска – по-млад.
Нито с дявола станал ортак, ни на Господ обиден,
щом поема нататък без поп, опело и без кръст,
ще пледирам пред цялата свита небесна: невинен,
а на другите просто ще махна със средният пръст.
© Димитър Никифоров All rights reserved.
