pa4oppp (Пламен Петров) pa4oppp (Пламен Петров)
18
Dec 15, 2007, 3:18 PM

кратка история

  Poetry » Other
1.3K 0 3
Любовта си аз ти дадох,
ти не я прие. Върна ми я
нагло, подло
и сърцето ми разби на две.
Мислиш ме за прост селяк,
може и така да е...
Но любовта не пита -
в душата тя ме удря
и проснат на земята,
питам се до сетния си час:
БОЖЕ, КОЙ СЪМ АЗ???

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пламен Петров All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0