Краткостишия – IX
Спомени –
капчуци по терасата ми
танцуват брейк.
Счупвам на врабчето
от кожухчето на хляба –
милостиня.
Очакване.
Животе, колко си красив!
Най-вече в неразлистените клонки.
© Латинка-Златна All rights reserved.
Спомени –
капчуци по терасата ми
танцуват брейк.
Счупвам на врабчето
от кожухчето на хляба –
милостиня.
Очакване.
Животе, колко си красив!
Най-вече в неразлистените клонки.
© Латинка-Златна All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...