Краткостишия – IX
Спомени –
капчуци по терасата ми
танцуват брейк.
Счупвам на врабчето
от кожухчето на хляба –
милостиня.
Очакване.
Животе, колко си красив!
Най-вече в неразлистените клонки.
© Латинка-Златна All rights reserved.
Спомени –
капчуци по терасата ми
танцуват брейк.
Счупвам на врабчето
от кожухчето на хляба –
милостиня.
Очакване.
Животе, колко си красив!
Най-вече в неразлистените клонки.
© Латинка-Златна All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...