Sep 4, 2008, 10:27 PM

Краят

  Poetry
617 0 9

Отивам си без шум и суета.

А беше елегантно-пълна чашата.

Усети ли, че не е от стъкло?...

Допря се до ръба й. Но за кратко.

 

Завесата се спусна този път.

Останаха програми от спектакъла.

Въртя се дълго филм: На кръстопът.

Но ето, че и края му дочакахме.

 

Жадуващата публика за next

безшумно се оттегли от местата си.

На гарата... На онзи коловоз -

потегли тежко и отмина влакът.


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Людмила Билярска All rights reserved.

Comments

Comments

  • Надявам се, че краят ще е началото...
    -----------
    Благодаря ти за куража Краси! До нови поезии!
    ----------
    Ох, Боже, Ванина... Хубав уикенд!
    ----------
    Самата нежност си, мила Еми! Прегръщам те!
    -----------
    Липсваше ми, Радослав! Поздрави, скъпи приятелю!
  • Сърдечни поздрави, приятелко!
  • !!!
    истинско удоволствие е да те чета!
  • На гарата... На онзи коловоз -

    потегли тежко и отмина влакът.
    ----------------------
    Може и да се върне със същият влак!
  • Раздялата-две халби топла бира.
    Запалваш си цигара, после пак.
    Проскърцва бавно и как тежко спира
    за тебе идващият отдалече влак...

    Люска, до нови любови ,момиче! Зем.

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...