Oct 27, 2010, 1:41 PM

Краят

  Poetry
945 1 2

Бездънна нощ...

Страх... Самота...

Звън на стъкло...

Плач на жена...

Тишината е гъста...

Мракът тежи...

На паважа разбита

любовта ни лежи...

Аз си тръгвам...

Тръгваш и ти...

Стиснати устни...

Присвити очи..

"Спри! Обърни се!" -

сърцето крещи.

Стъпки заглъхват...

Гаснат и падат звезди...

Няма обич, ни прошка...

Боли... Тихо е...

Всичко свърши...

Мълчим...

Плачат очите...

Сърцето кърви...

Любовта ни разбита

на паважа лежи...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда All rights reserved.

Comments

Comments

  • разтъсващо......нямам думи..но нека не е така ..любовта е по силна от всичко..
  • Харесах!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...