Oct 27, 2010, 1:41 PM

Краят

  Poetry
940 1 2

Бездънна нощ...

Страх... Самота...

Звън на стъкло...

Плач на жена...

Тишината е гъста...

Мракът тежи...

На паважа разбита

любовта ни лежи...

Аз си тръгвам...

Тръгваш и ти...

Стиснати устни...

Присвити очи..

"Спри! Обърни се!" -

сърцето крещи.

Стъпки заглъхват...

Гаснат и падат звезди...

Няма обич, ни прошка...

Боли... Тихо е...

Всичко свърши...

Мълчим...

Плачат очите...

Сърцето кърви...

Любовта ни разбита

на паважа лежи...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда All rights reserved.

Comments

Comments

  • разтъсващо......нямам думи..но нека не е така ..любовта е по силна от всичко..
  • Харесах!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...