Пороен дъжд ще отмие греховете
и от земята ще ги заличи,
ще капе кръв от ледовете,
морето в нова багра пак ще оцвети.
Листа ще капят, клоните ще са самотни,
ще съхне всяко цвете, всеки храст,
ще се спотайват и прозорци потни,
потъвайки в безкрайно нежен мраз.
Когато легне мъртво, веселото лято,
на власт ще дойде есента.
Когато не царува над небето щъркелово ято,
единствен споменът ще стопля сивата река.
© Нана All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
