Краят на лятото: тънкият ръб,
дето разделя морето с небето.
И на скалáта ронливият гръб.
Танцът на двойка орли в дефилето.
Сънна поляна. Млада ела.
Стъпка лисича. Сянка по пладне.
Силни, стремителни, смели крила.
Капки роса върху мъхове жадни.
Полет, ликуване, коси лъчи.
Светъл кипеж и копнеж по безкрая.
Бяла кошута със влажни очи.
Има ли лятото край, аз не зная ...
© Нина Чилиянска All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
