Краят на песента
Упойно, тежко - след дъжда...
Дълбоко сподавени глъхнат
утробните грохоти - крах.
Две мокри шепи празнота... съм аз.
Скрипти щурецът опустял,
"... край... край... край..."
на таз галерия от ласки,
на тез лица и тленни маски.
Нарисувах ти любовник,
по образа от мокрия ти сън
в постелите на празното легло, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up