Краят на света
Седя на края на света,
седнал на ръба на лудостта,
облегнал се на деня и нощта.
Краката ми висят над бездната,
пълна със светлини и мечти, и
прелитащи се сънища и души.
Бог Марс отсреща почива,
а Венера в тъмнината е унила,
Меркурий филосовства всред звездите,
а Пан се скрива в нищото,
на контраста светлина и тъмнина,
докато аз, замаян, наблюдавам.
Съзвездия и съдби преплитат се
в красотата на космоса,
около мен почиват боговете и
с погнуса споменават хората,
как тяхната сестра, планетата Земя,
измъчват под крехката й душа.
И сега тук, в главата ми,
избягах от кошмарните дела,
избягах от двукраките животни.
Тук се чувствам в безопасност и
напълно невинен, простиха ми звездите
и шепнат ми песните на мъртвите.
Чудя се дали да скоча в бездната,
да скоча от ръба на настоящето и
да падна в скута на бъдещето
или да се изсмея в лицето на правилата
и скоча обратно в миналото,
дали вселената ще ми отговори.
И ето ме в света на звездите,
седнал на края на света,
краката ми висят над бездната и
още не осъзнавам какво е това,
безкраен сън или странна мечта.
Простете им, Богове...
© Някой All rights reserved.
